Защо Хърватия ни издуха по пътя към Еврозоната и Шенген
Държавата с повърхност колкото половин България и население от 3.8 милиона разви мощен туризъм, който осигурява над 20 на 100 от БВП
Денталният туризъм притегля голям брой гости от Италия, Германия, Австрия и Обединеното кралство
Хърватия ни издуха по пътя за Америка, защото към този момент една година жителите й пътуват безвизово до там. Изпревари ни с мръсна газ и за Еврозоната. Въпреки че влезе в Европейски Съюз шест години след България - през 2013 година, от първи януари следващата година хърватите ще се разплащат в евро. Приета е и в Шенгенското пространство без особени забележки, до момента в който България и Румъния чакат да се вдигне бариерата десетилетие. И до момента в който тази седмица разнообразни европейски водачи слагаха кол в колелата на тандема България-Румъния, за Хърватия никой нищо не подмятна, загатна или да ги нарочи.
Извън този подтекст, само че отново много авторитетно, Хърватия играе и много класен футбол, излиза наяве от Световното в Катар. Туризмът бумти, като милиони европейци годишно пътуват до адриатическите й крайбрежия. Какво толкоз става в тази дребна европейска страна, та се показва по този начин добре?
Хърватия (наричана също и Хърватска) има повърхност 56 613 кв. км, съвсем половината на тази на България. Населението е към 4 милиона души, дори по данните на Евростат са малко над 3.8 милиона. Жизненият стандарт не е доста „ европейски ”, само че пък е по-висок от този в България. Статистическата работа на Европейски Съюз регистрира, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, изразен като стандарт за покупателна дарба, е 70. По-добре от България, където индикаторът е 50 и сме първи в класацията, по-добре също от Гърция и Словакия. Както биха се изразили старите хора „ не са напълно от нашата рогозка ”, макар общите славянски корени.
Доста постоянно попадаме на сходни места в разнообразни ранглисти с Хърватия, само че тя отново е от горната страна. В началото на годината стана ясно, че 13 държави - членки, ситуирани най-вече в източната и южната част на Европейски Съюз, са имали минимални работни заплати под 1000 EUR на месец. Тук отново води България (332 EUR), след това идват Латвия (500 EUR), Румъния (515 EUR), Унгария (552 EUR) и чак тогава Хърватия със своите 624 EUR. Простата сметка демонстрира, че най-нискоквалифицирания труд в Хърватия се е плащал съвсем двойно по-скъпо, в сравнение с по нашите ширини.
А какво работят хърватите? Предпочитат фината работа. Икономиката на страната се основава на леката индустрия и туризма. Туризмът „ създава ” над 20 на 100 от Брутният вътрешен продукт на страната и преди пандемията гонеше равнище на визити от 20 милиона задгранични туристи за година. Осъзнавайки, че туризмът ще дърпа стопанската система, Хърватия се стреми не да прави елементарен летен туризъм - с лежане по плажа и ядене по курортните капанчета. Тамошното Министерство на туризма си беше сложило за цел да работи за удължение на сезона посредством създаване на разнообразни сегменти, в това число медицински туризъм.
Ето я нишата: Хърватия има много преимущества за развиване на медицински туризъм. Там има безвредни, висококачествени и налични лекувания в стоматологична и козметична хирургия, физическа терапия и здравна рехабилитация. През януари 2018 година Министерството на туризма одобри специален Закон за даване на услуги в туризма, който признава услугите за медицински туризъм за първи път. Така се намери добра регулаторна рамка за общо 350 милиона $ в евентуални планове за медицински туризъм. Ключовите вложения включваха развиването на ортопедичната болница в Ловран и създаването на специфични лечебни заведения за здравна рехабилитация, ситуирани тук-там с добре познати термални бани в Крапински Топлице и Даруварски Топлици. Европейският съюз пренасочи нови средства за туризъм, което в допълнение ускори инфраструктурните планове за медицински туризъм в Хърватия.
Денталният туризъм притегля най-вече „ медицински туристи ” в Хърватия, идват основно от Италия, Германия, Австрия и Обединеното кралство. Зъбните импланти и протези са най-използваните услуги, като цените им са с към 50% по-ниски в съпоставяне със Западна Европа. Най-голямата клиника, занимаваща се с дентален туризъм Rident преди пандемията обслужваше по над 50 000 задгранични пациенти годишно.
Не е и като да нямат проблеми обаче. От години там страдат от високи равнища на безработица, изключително като мине летният сезон по морето. Но и с това някак си съумяха да се оправят. Сега коефициентът е 6.5%, като дамите обичайно по-трудно си намират работа.
Е-здравеопазване
Най-доброто показване в границите на електронното ръководство в Хърватия е потреблението на услуги за електронно опазване на здравето. Приблизително 22% от жителите употребяват такива услуги, което е над междинното за Европейски Съюз от 18%. Националната здравна осведомителна система е-рецепти, е-резервации за експерти, електронна здравна карта, портал за пациенти, както и услуги за профилактика на работодатели с доста чиновници.
Любопитните секрети от страната с 1000 острова
* Хърватия е известна още като " страна на 1000 острова ", единствено 50 от тях обаче са обитаеми.
* Хърватия е татковина на известния търговец и странник Марко Поло.
* В град Пула, Хърватия, се намира най-добре непокътнатият римски амфитеатър - всичките му 3 реда са непокътнати.
* Английският стихотворец Джордж Байрон назовава Дубровник " перлата на Адриатика ".
* Агата Кристи прекарва своя меден месец в Дубровник.
* Вратовръзката е основана в Хърватия. Ето за какво на 18 октомври в Хърватия честват Деня на вратовръзката.
* Парашутът също е изобретен в Хърватия от Фауст Вранчич - откривателя на вятърната турбина.
* Първият публичен спектакъл в Европа отворил порти през 1612 година на остров Хвар, Хърватия.
* Една от най-популярната породи кучета - далматинците, произлиза от региона Далмация в Хърватия и носи нейното име.
* Хърватската валута се назовава куна - хърватската дума за белка - дребен див звяр, скъп поради своята кожа. Причината се крие във обстоятелството, че по време на Римската империя локалните плащали налозите си с кожи от белка. Образът на белката се появява на някои средновековни монети, преди да даде името на хърватската валута през 1994 година
* Карнавалът в Риека е най-големият в Хърватия и един от най-забележителните етнофестивали в Европа. Участниците в него нормално са облечени в овчи кожи и танцуват под звуците на звънците, с цел да прогонят злите духове. Доста прилича нашите кукерски фестивали.
* Най-малкият град съгласно Рекордите на Гинес - Хум, се намира на полуостров Истрия в Хърватия и има единствено 23-ма поданици.
* В Хърватия хората приказват на толкоз доста разнообразни диалекти, че от време на време мъчно се схващат един с различен.
* Камъните за построяването на Белия дом са взети от остров Брач, Хърватия.
* Децата в Хърватия събуват обувките си, когато влизат в учебно заведение, и обуват домашни чехли.
* Розовото е един от най-популярните цветове за сватбени рокли в Хърватия.
* Гражданите на Хърватия могат да гласоподават още на 16 години, в случай че са почнали работа, само че в случай че не са, би трябвало да почакат до момента в който станат на 18.
Денталният туризъм притегля голям брой гости от Италия, Германия, Австрия и Обединеното кралство
Хърватия ни издуха по пътя за Америка, защото към този момент една година жителите й пътуват безвизово до там. Изпревари ни с мръсна газ и за Еврозоната. Въпреки че влезе в Европейски Съюз шест години след България - през 2013 година, от първи януари следващата година хърватите ще се разплащат в евро. Приета е и в Шенгенското пространство без особени забележки, до момента в който България и Румъния чакат да се вдигне бариерата десетилетие. И до момента в който тази седмица разнообразни европейски водачи слагаха кол в колелата на тандема България-Румъния, за Хърватия никой нищо не подмятна, загатна или да ги нарочи.
Извън този подтекст, само че отново много авторитетно, Хърватия играе и много класен футбол, излиза наяве от Световното в Катар. Туризмът бумти, като милиони европейци годишно пътуват до адриатическите й крайбрежия. Какво толкоз става в тази дребна европейска страна, та се показва по този начин добре?
Хърватия (наричана също и Хърватска) има повърхност 56 613 кв. км, съвсем половината на тази на България. Населението е към 4 милиона души, дори по данните на Евростат са малко над 3.8 милиона. Жизненият стандарт не е доста „ европейски ”, само че пък е по-висок от този в България. Статистическата работа на Европейски Съюз регистрира, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, изразен като стандарт за покупателна дарба, е 70. По-добре от България, където индикаторът е 50 и сме първи в класацията, по-добре също от Гърция и Словакия. Както биха се изразили старите хора „ не са напълно от нашата рогозка ”, макар общите славянски корени.
Доста постоянно попадаме на сходни места в разнообразни ранглисти с Хърватия, само че тя отново е от горната страна. В началото на годината стана ясно, че 13 държави - членки, ситуирани най-вече в източната и южната част на Европейски Съюз, са имали минимални работни заплати под 1000 EUR на месец. Тук отново води България (332 EUR), след това идват Латвия (500 EUR), Румъния (515 EUR), Унгария (552 EUR) и чак тогава Хърватия със своите 624 EUR. Простата сметка демонстрира, че най-нискоквалифицирания труд в Хърватия се е плащал съвсем двойно по-скъпо, в сравнение с по нашите ширини.
А какво работят хърватите? Предпочитат фината работа. Икономиката на страната се основава на леката индустрия и туризма. Туризмът „ създава ” над 20 на 100 от Брутният вътрешен продукт на страната и преди пандемията гонеше равнище на визити от 20 милиона задгранични туристи за година. Осъзнавайки, че туризмът ще дърпа стопанската система, Хърватия се стреми не да прави елементарен летен туризъм - с лежане по плажа и ядене по курортните капанчета. Тамошното Министерство на туризма си беше сложило за цел да работи за удължение на сезона посредством създаване на разнообразни сегменти, в това число медицински туризъм.
Ето я нишата: Хърватия има много преимущества за развиване на медицински туризъм. Там има безвредни, висококачествени и налични лекувания в стоматологична и козметична хирургия, физическа терапия и здравна рехабилитация. През януари 2018 година Министерството на туризма одобри специален Закон за даване на услуги в туризма, който признава услугите за медицински туризъм за първи път. Така се намери добра регулаторна рамка за общо 350 милиона $ в евентуални планове за медицински туризъм. Ключовите вложения включваха развиването на ортопедичната болница в Ловран и създаването на специфични лечебни заведения за здравна рехабилитация, ситуирани тук-там с добре познати термални бани в Крапински Топлице и Даруварски Топлици. Европейският съюз пренасочи нови средства за туризъм, което в допълнение ускори инфраструктурните планове за медицински туризъм в Хърватия.
Денталният туризъм притегля най-вече „ медицински туристи ” в Хърватия, идват основно от Италия, Германия, Австрия и Обединеното кралство. Зъбните импланти и протези са най-използваните услуги, като цените им са с към 50% по-ниски в съпоставяне със Западна Европа. Най-голямата клиника, занимаваща се с дентален туризъм Rident преди пандемията обслужваше по над 50 000 задгранични пациенти годишно.
Не е и като да нямат проблеми обаче. От години там страдат от високи равнища на безработица, изключително като мине летният сезон по морето. Но и с това някак си съумяха да се оправят. Сега коефициентът е 6.5%, като дамите обичайно по-трудно си намират работа.
Е-здравеопазване
Най-доброто показване в границите на електронното ръководство в Хърватия е потреблението на услуги за електронно опазване на здравето. Приблизително 22% от жителите употребяват такива услуги, което е над междинното за Европейски Съюз от 18%. Националната здравна осведомителна система е-рецепти, е-резервации за експерти, електронна здравна карта, портал за пациенти, както и услуги за профилактика на работодатели с доста чиновници.
Любопитните секрети от страната с 1000 острова
* Хърватия е известна още като " страна на 1000 острова ", единствено 50 от тях обаче са обитаеми.
* Хърватия е татковина на известния търговец и странник Марко Поло.
* В град Пула, Хърватия, се намира най-добре непокътнатият римски амфитеатър - всичките му 3 реда са непокътнати.
* Английският стихотворец Джордж Байрон назовава Дубровник " перлата на Адриатика ".
* Агата Кристи прекарва своя меден месец в Дубровник.
* Вратовръзката е основана в Хърватия. Ето за какво на 18 октомври в Хърватия честват Деня на вратовръзката.
* Парашутът също е изобретен в Хърватия от Фауст Вранчич - откривателя на вятърната турбина.
* Първият публичен спектакъл в Европа отворил порти през 1612 година на остров Хвар, Хърватия.
* Една от най-популярната породи кучета - далматинците, произлиза от региона Далмация в Хърватия и носи нейното име.
* Хърватската валута се назовава куна - хърватската дума за белка - дребен див звяр, скъп поради своята кожа. Причината се крие във обстоятелството, че по време на Римската империя локалните плащали налозите си с кожи от белка. Образът на белката се появява на някои средновековни монети, преди да даде името на хърватската валута през 1994 година
* Карнавалът в Риека е най-големият в Хърватия и един от най-забележителните етнофестивали в Европа. Участниците в него нормално са облечени в овчи кожи и танцуват под звуците на звънците, с цел да прогонят злите духове. Доста прилича нашите кукерски фестивали.
* Най-малкият град съгласно Рекордите на Гинес - Хум, се намира на полуостров Истрия в Хърватия и има единствено 23-ма поданици.
* В Хърватия хората приказват на толкоз доста разнообразни диалекти, че от време на време мъчно се схващат един с различен.
* Камъните за построяването на Белия дом са взети от остров Брач, Хърватия.
* Децата в Хърватия събуват обувките си, когато влизат в учебно заведение, и обуват домашни чехли.
* Розовото е един от най-популярните цветове за сватбени рокли в Хърватия.
* Гражданите на Хърватия могат да гласоподават още на 16 години, в случай че са почнали работа, само че в случай че не са, би трябвало да почакат до момента в който станат на 18.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ